Александър Мануилов

статия, 8 март 2014 г.

Западните демокрации като че ли бяха забравили, че Русия, въпреки мястото си в Г-8, е друга губерния, друг начин на мислене. Как точно Москва ще разиграе картите си по отношение на Украйна сега предстои да видим, но едно е много вероятно – ЕС и САЩ ще обърнат – ако не гръб – то поне презрително рамо на руската мечка и ще ускорят процесите на интеграция помежду си. Един от тях, за който почти не се говори в България, е

Трансатлантическото споразумение.

Наскоро темата за обсъжданото Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (Transatlantic Trade and Investment Partnership - TTIP) създаде лека паника у нас. Университетски преподавател (по философия) заяви в публичното пространство, че това споразумение се обсъжда на тъмно, че ако то се приеме, „корпорациите ще имат правомощията да съдят държавите, в случай че нарушават техния интерес” и например „Шеврон“ ще може да изправи България пред трибунал заради мораториума върху шистовия газ.

Нищо от това не е вярно. Информация какво се готви в тази посока има достатъчно. Корпорациите имат право да съдят държавите и сега – в това няма нищо ново – както впрочем и всеки гражданин отдавна се ползва с правото да осъди собствената си държава. И още едно „не” – не, „Шеврон” няма да има право да съди държава, чието регулаторно решение е в полза на обществото и не е дискриминативно спрямо една само компания. Държавите обаче няма да могат безболезнено, след като са приели инвестиции от някоя компания, след като са дали гаранции, пет години по-късно например да решат да им национализират всичките активи, просто защото се е сменила политическо-корпоративната върхушка или защото хората протестират срещу „ЧЕЗ”, да речем.  

Изумителното обаче е как вече дори и университетските преподаватели, които би трябвало да си проверяват източниците, нямат склоност да го правят.

Трансатлантическото споразумение по своята същност е преди всичко споразумение за свободна търговия, каквото също, но в много по-голяма сила е и самият договор за Европейския съюз, така че – ако е трябвало да се плашим от свободната търговия – е било добре да го направим преди да си създадем национална стратегия за преговаряне и влизане в Евросъюза, близо две десетилетия преди настоящия момент. Отделно, ЕС наскоро сключи подобно споразумение с Канада (на 18 октомври 2013 г.) – Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA) в един свят, който  – изненада! – очевидно все повече се глобализира. Основното, което тези договори правят е, че премахват налозите и митата върху вноса на стоки и се опитват да отменят двойното сертифициране – тоест, ако една кола е обявена официално за безопасна в Европа, тя би трябвало в един момент автоматично да се счита за такава и в САЩ. Икономически грамотните граждани веднага ще разберат, че подобни ходове са огромен лост за увеличаване на търговията, просто защото тя се извършва по-лесно. Когато няма мита – изнесените стоки стават по-евтини и по тази причина – по-конкурентни. Европейският съюз и в момента има положителен търговски баланс както с Канада, така и със САЩ - и всъщност именно Европа вероятно ще спечели повече от подобни споразумения. И не, генномодифицирани стоки от Америка няма да наводнят „зелена” Европа повече от сега, когато вече 52 подобни продукта така или иначе са разрешени за внос. Официалният сайт на ЕС, позовавайки се на „независимо” изследване на Centre for Economic Policy Research в Лондон се гордее, че Трансатлантическото споразумение ще донесе на Европа

119 милиарда евро в повече

всяка година и твърди, че това са по 545 евро допълнително към дохода на всяко четиричленно домакинство.

Прекрасно, нали? Хайде да си ги получим по-скоро, може ли?

Проблемът в дълбочина се оказва, че идва отново от университетите и от „независимите” изследователски центрове, които със своята репутация дават в ръцете на (често) корпоративно контролирани политици добре звучащи аргументи. Като последния например – да вземеш парите, които вероятно (но не сигурно) ще отидат в джобовете на големите мултинационални компании, изнасящи през Атлантика, и да разделиш това число на броя на гражданите в Европа може и наистина да даде по 545 евро на домакинство, но това не значи че тези пари фактически са за гражданите на Европа.

Всъщност нека погледнем какво се случи с прогнозите, давани от политици и учени във връзка с NAFTA – споразумението за свободна търговия в Северна Америка, което вече функционира цели 20 години. Като че ли единственото предсказание, което се осъществи е, че обемът на търговията между САЩ, Канада и Мексико нарастна значително. Преди 1993 г. Economic Policy Institute предсказваха обаче, че споразумението ще донесе по 170,000 нови работни места на Щатите и естествено политиците в Америка цитираха тези цифри непрекъснато и навсякъде. Public Citizen’s Global Trade Watch обаче сега намират сериозни дефекти в метода на изчислението на своите колеги и казват, че за 20-те години в рамките на споразумението САЩ не само че не са създали, а всъщност са

загубили 1 милион работни места

като директно последствие от NAFTA. Поради конкуренцията от Мексико в определени сектори, огромна част пък от нискоквалифицираните работници в САЩ, които все пак не са загубили работата си, са били принудени да се съгласят на по-ниски заплати. (Тази ситуация в САЩ не рефлектира обаче положително върху заплатите на работниците в Мексико.)  В същото време, въпреки 188% увеличение на вноса на храни от Мексико и Канада, цените на продуктите от хранителната индустрия в Щатите не намаляват, напротив – качват се със 65% за 20 години. Подобно увеличение на средните заплати за този период обаче не е регистрирано. Всъщност нетната загуба за година на всеки работник със средна заплата в САЩ е била около 3,300 долара за всяка от последните 20 години. Вследствие на NAFTA.

Големият извод от съпоставката на няколкостотин страници изследвания по темата показва следното: от мащабни споразумения за свободна търговия имат изгода първо и като че ли единствено най-големите корпорации. Най-бедните и нискообразовани работници губят най-много, а понякога и всичко. Малките квартални магазинчета и дребният семеен бизнес не печелат нищо, въпреки че „независимите” учени сега казват иначе. Много вероятно е средни и малки предприятия да фалират в неравна битка с все по-мощни гиганти като конкуренти. Картината в едри щрихи е следната: корпоративният елит създава един глобален пазар на труда и мести производството си там, където му е най-евтино, без да сваля цените на произведените продукти. Хората навсякъде са принудени да работят за по-малки надници, като в същото време купуват все по-скъпо. Обществените хазни на държавите се отказват от приходи от мита и различни налози и – грубо казано – ги дават в ръцете на най-богатите. Най-богатите имат офшорни компании и приходите, които получават наготово от подобни споразумения, не се връщат задължително като данъци в родината им по произход. Това е тенденцията и проблемът, а не че някой крие текстовете на споразуменията.

Нека бъдем справедливи към Centre for Economic Policy Research в Лондон – въпреки всичко те дават и сецнарий, при който ефектът от споразучението за свободна търговия и нарастналото БВП върху домакинствата може да се окаже и около пет пъти по-малък от споменатите 545 евро. Но

25 евро печалба на европеец за година

не е цифра, която звучи добре за цитиране, и Европейската комисия е избрала да не я спомене. И така ние се въртим в един омагьосан кръг, в който документите, изследванията и споразуменията стават все по-обемни, така че дори учените не си правят труда да ги прочетат подробно, а се занимават само с онази част от тях, която си мислят, че се отнася до тях. Политиците от своя страна четат само онова, което харесат. А онова, което те харесват, определени учени ще намерят начин да напишат, като направят необходимите методологически грешки. Използваме неверни методи, за да стигнем до предвидими последствия, а после се изненадваме кой кога и как е натворил проблемите в живота на огромна маса хора. Между другото ние всички избираме Европейски парламент, а той пък избира дали да ратифицира Трансатлантическото споразумение или не. Напълно е възможно да се окаже обаче, че нито избиращите, нито ратифициращите изобщо някога ще го прочетат. Отделни експерти ще са съставили отделни части от текста, но и те няма да са го чели целия.

Общата картина по този начин много лесно се губи. Както и усещането за посока. В „експертната” демокрация е много лесно да насадиш представата, че някъде има едни специалисти, които знаят какво да се прави и те ще го направят. Вместо нас. Понеже специалистите са по-специални от другите. И понеже всички други трябва да мълчат, когато специалистите говорят.

Аз обаче имам сериозно основание да поставя под въпрос експертността на тези експерти, независимостта им, а също и добронамереността им към интересите на средностатистическия гражданин. И се страхувам. Поне докато ние като граждани продължаваме да се радваме предимно на писания, в които има повече литература, отколкото мисъл, информация или задълбочен анализ.

Всъщност настоящата статия беше предложена на редакциите на три национални медии. Оттам ми беше отговорено, че те не са специалисти по темата и не могат да намерят редактор, който да се заеме адекватно с този текст. Има и редакции, които все още дори не бяха чували за споразумението и не знаят що е то. И така: в българското медийно пространство до този момент за съжаление все още няма концептуално представяне на Трансатлантическото споразумение, нищо че някои експерти по света го наричат

„Споразумението на XXI век”

и че то много вероятно пряко ще засяга голяма част от българите вбъдеще.

За сметка на това – знаем имената на половината пенсионери, протестиращи или ликуващи на центрания площад в Симферопол, в Крим, сега.

Не, Русия няма да спре доставките на природен газ за Европа, защото дори толкова непредвидима и огромнейша страна като нея не може да си позволи да се лиши от приходи от такъв мащаб. Украйна пък няма да може да си позволи да застане на пътя на тези доставки (за икономически значителен период от време). Онова, което със сигурност ще произлезе от сегашния конфликт е, че Брюксел и Вашингтон ще имат още един, много сериозен аргумент в ръцете си, когато убеждават в необходимостта от интеграция на Запада.

Честито на печелившите!

- - -

Уважаеми читатели, авторът публикува журналистическите си материали, както и литературните си произведения безплатно за Вас в интернет.

С причините за това решение можете да се запознаете в „Манифесто-то”.

Този сайт се издържа изцяло от дарения. Ако желаете да изразите подкрепата си, моля посетете страницата „Дарения” тук.

- - -