Започнах този сайт, за да дам възможност произведенията ми да намерят публиката си, без на мен да се налага да върша неща, които са ми непривични.
Какво имам предвид?
- Не харесвам превръщането на литературата в продукт.
Единственото нещо, което не харесвам повече, е превръщането на човека в продукт.
И това не е романтически поглед към проблема – когато пиша това, е краят на 2011 г., много хора в различни общества поставят под въпрос легитимността на системата, в която живеем, и като цяло интелектуалците са изправени пред предизвикателството да се включат в преосмислянето на фундаменталните човешки ценности.
Към въпросите за премисляне можем да прибавим и този: знаем ли какво можем да дадем на другите, или по-скоро сме наясно какво ни се иска да вземем от тях?
Защото в момента, когато корпоративната психопатия, че всичко се прави за пари и власт, разпростре напълно влиянието си върху творците и интелектуалните им продукти, интелектуални продукти просто повече няма да има. Ще има изцяло само развлекателна индустрия.
- Вярвам, че в писането има смисъл.
Той произтича от създаването на естетическо удоволствие и смисъл у пишещия и четящия; и не може да се измери нито с броя продадени книги, нито с тяхната цена, нито с временното благосъстояние или репутация на автора.
Истинското писане за мен е вид даване (съз-даване) и никога не е консумация.
Истинското четене е вид даване (съз-даване) и по тази причина – също не е консумация.
При тези изравнени позиции, не мога да разбера защо творците да се стремят към известност, богатство, облаги и статус, които публиката никога няма да се сети да поиска за себе си.
При писателите издаването на произведенията в книжно тяло може да създаде потенциални „бонуси” като: участия в конкурси, награди, хонорари, преиздаване, публикуване на корицата по медии, плакати в книжарници, критически статии, интервюта, светски събития, участия в телевизионни и радио предавания, публични четения (с ръкопляскане), влияние върху културната политика, властови позиции...
Част от тези неща ми се случиха след първата ми книга (2004 г.), но те само ме объркаха и ме накараха да се въздържам от публикуване за доста дълго време.
Сега знам, че дълбоко в себе си нямам нужда от тях.
Всички те, така или иначе, не променят стойността на едно произведение на изкуството.
Биха могли единствено да го направят по-популярно.
Но популярността и качеството за мен винаги са били две различни категории.
Нещо повече: тръгвайки по пътя на популяризирането на името си, в малката и критически не особено качествено рефлексираща българска среда, творецът рискува да стигне до такъв момент, когато, каквото и да създаде – то ще бъде купувано и официално харесвано. Това обаче е и моментът, когато творецът умира и се ражда търговецът.
- Писането за мен е удоволствие.
Но в България не съществува институцията на литературния агент, която да осъществява връзката между писателя, издателя и читателя. По тази причина на авторите се налага да играят тази роля сами. Да се предлагат, да налагат себе си като име и поетика, да се запознават с „правилните” хора и да поддържат целенасочена комуникация с тях. Някои от творците се справят чудесно в тази роля, но аз не съм от тях. Изпитвам огромна вътрешна съпротива да обговарям или представям написани от мен неща. Опитах се и знам, че това ми носи само вътрешен дискомфорт. В последните години малкото ми публикации са се случили почти изключително като отговор на покана на редактор да изпратя текст. Съзнавам, че да се обадиш в някоя редакция не изглежда трудно. Да се видиш с драматург на театър в България не е велико усилие. Аз обаче мога да отлагам подобна среща или разговор с години. Разбира се, мълчанието от отсрещната страна може също да продължи с години.
Това е и една от причините да създам този сайт. Неспособността ми и нежеланието ми да бъда собственият си литературен агент.
- Традиционният път в книгоиздаването в България, особено без литературен представител, често е свързан със задължения за писателя, които отнемат от независимостта му и сериозно нараняват емоционалната му чистота. Като публикува сам нещата си в такава среда, авторът си запазва напълно възможността да бъде независим мислител – така той няма нужда да харесва (или да създава впечатление, че харесва) творчеството или личността на писатели, редактори, издатели, режисьори или драматурзи на театри, от които издаването или поставянето на неговите собствени текстове може да зависи.
Решението за самотно публикуване в интернет е труден път, но той ми дава свободата да не трябва да подкрепям настоящото българско статукво и ценности, в които не вярвам.
- Стойността на същинските продукти (хляб, мляко, тефтер с бели страници) може да бъде изчислена лесно. Но как да кажа колко струва един мой разказ, пиеса или стихотворение? Не бих искал да оставя на някой издател да изчисли това, защото издателството, като корпоративна структура, има съвсем други цели и интереси от моите. Не бих искал също да се съглася, че книжарниците заслужават да получат най-малко 40% от стойността на моите произведения.
Не съм съгласен и с държавата, която ще иска да оскъпи всичко това с още 20%.
Признавам: не съм търговец.
- Всичко, което публикувам тук, е безплатно и не може да се използва с комерсиална цел. Читателите са единствените, които имат право да решат да остойностят моите произведения, като по този начин ми помогнат да продължа да създавам. Напълно съзнавам, че хората са в правото си никога да не направят този избор.
- Съвсем не на последно място: публикуването на текстове в интернет ми се струва по-смислено занимание, отколкото да ги държа в собствения си компютър, тъй като, веднъж излезли в общественото пространство, те биха могли теоретично да стигнат до режисьори, драматурзи и писатели, с които споделяме еднакви естетически и други ценности. Това вече има шанс да отвори възможности за бъдеща обща работа.
Започвам с набор от текстове, които на различни места са били помествани в интернет и печатни издания през последните седем години плюс някои нови неща. Засега имам материал да публикувам всяка седмица по нещо ново в продължение на поне една година.
Благодаря на Петър Чухов, Светослав Николов и Василена Радева за съгласието да представя текстове писани в съавторство.
Благодарности на Поли Мичева, Мариана Христова и Атанас Игов за съветите.
На Мария Липискова – за неочакваната идея.
На Никола Д. Димитров – onefortee.net - за сайта.
София, 24 декември 2011 г.
Александър Мануилов