Милиарди изтичат изпод краката на софиянци
статия; 6 януари 2013 г.
[Публикувано във в. Банкеръ, 16.08.2008 г., стр.27.]
Александър Мануилов
Кой е градът, където можете да покарате ски и след като ги
събуете - да отидете на курс по ветроходство? Като се добави, че същото селище
има и най-много минерални извори с
разнородно лековито действие в света, по-лесно ли ще се досетите за името му?
Ако мисълта ви се е насочила към южни острови с високи планини или към северни
земи, изобилстващи с топли гейзери - значи сте в грешна посока. Отговорът е:
София. За жалост обаче уникалното съчетание на висока планина, големи водни
басейни (Панчарево и яз. Искър) и над 40 лековити извора все още не е дало
повод на градската управа да се вгледа в герба на столицата и да види какво е
нарисувано там. Нито да помисли как с минимум инвестиции да създаде климат за
използването на природните ресурси.
В момента не съществува стратегия за превръщането на София в известна
дестинация за балнеологичен (и друг вид) туризъм и това е така от толкова много
време насам, че самите софиянци вече са престанали да оценяват предимствата на
града си
"Няма друга столица толкова богата на многобройни и разнообразни по химически
състав минерални води", казва за в. „Банкеръ” д-р Силвия Паскалева -
докторант в УНСС - катедра "Туризъм". Тя работи в областта на
изграждането на концепция за формирането и развитието на медицинския туризъм в
България. Председателят на Националната асоциация по балнеология и туризъм
Цвети Миланова пък представи нещата така: "Вижте - в Хисаря се лекуват
само бъбречни заболявания, във Вършец - само неврологични. Всеки извор си има
специално приложение, а в София водите лекуват абсолютно всичко, което се
лекува с минерална вода. Тук всичко е събрано на едно място и това е
уникално."
Софийските води лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, ставни,
неврологични проблеми и дори остеопороза. Има извори, които са полезни за
бъбречни и гинекологични усложнения. Водите специално в центъра на София
лекуват множество видове кожни обриви и тъкмо те са се харесвали на римските
императори, някои от които идвали специално от Вечния град, за да се лекуват.
Днес това богатство стои неизползвано. "Известно е, че минералната вода е
лечебна, но тя сама по себе си чудеса не прави. Не е възможно без оборудване,
обзавеждане, обновления да очакваш лечебни резултати. А и ние самите се
отдръпнахме от традициите си - нещо много типично за годините на прехода",
подчертава Силвия Паскалева.
В Програмата за управление на София за 2008-2013 г. няма и намек за мащабно
развитие на балнеолечението и туризма. От общината отказаха да дадат становище
по тази тема. Оттам няма отговор и на въпроса с колко проекта, свързани с балнеологията,
е кандидатствала столицата досега за финансиране от европейските фондове.
Знае се за окаяното състояние на Централната минерална баня и че Столична
община вече 20 години не иска да инвестира сериозно в обновяването й. Според
последното решение на Общинския съвет, управата пак ще търси концесионер, ще
отнеме част от сградата за общински помещения и вероятно ще даде твърде голяма
свобода на бъдещия инвеститор да превърне мястото в огромно кафене.
Според експерти, в началото на ХХ в. банята е посрещала по 3000-4000 души на
ден. Славка Малинова, 60-годишна козметичка, си спомня: "Когато банята
беше отворена, се опитвах да ходя там поне веднъж седмично, и то не защото имах
някакъв здравословен проблем. След един час в тази вода, кожата се чувства толкова
гладка и еластична, колкото с никакъв козметичен продукт не може да я
направите. Не вярвам някоя съвременна жена да би се отказала от това
удоволствие, още повече ако продуктът е 100% натурален". Виждаме и колко
много хора продължават да наливат вода от чешмите до банята. Част от тях
сигурно не биха се отказали и от лечебни процедури, а кафе могат да посръбват
на много други места. Но по-жалкото е, че столичната управа не пожела и този
път да обвърже решението за Централната баня с едно общо съживяване на
балнеолечението в града, а отново действа на парче.
Още по-неприятното е това, че повечето от другите термални и минерални лековити
води в София са каптирани и се изливат в една или друга софийска подземна река.
По този начин парите, които и столицата, а и инвеститори от цялата страна биха
могли да имат, изтичат буквално под краката ни. Такъв е случаят с минералната
вода, която извира под обширните зелени площи между петзвездния
"Хилтън" и НДК. Там в началото на миналия век е имало минерална баня,
а сега може да има спа център например.
Цели четири минерални извора се намират и в ареала, някога известен като
"Баталова воденица", който не е някъде в покрайнините, ами точно зад
хотел "Родина".
Не е ясно и защо някогашната минерална баня в квартал "Банишора" беше
превърната в месарница. Много са термалните извори и в квартал
"Надежда". В двора на 51-во училище например преди години е избликнал
топъл извор. До VIII поликлиника пак там вече десетилетие не могат да направят
спа-център.
Като цяло в Софийската голяма община има поне още 40 възможности за откриване
на балнеологични санаториуми или просто водни спортни комплекси от световна
класа. "Освен това минералната вода може да се използва и за бутилиране за
трапезни цели, за приготвяне на безалкохолни напитки, като енергиен източник за
отопление, за оранжерийно производство и за много други неща. Някои от
минералните води са подходящи за получаване на лекарствени препарати и
заслужават вниманието на фармацевтичната промишленост", смята д-р
Паскалева от УНСС. Проблемът е, че в епохата на икономиката на знанието
маркетинговата политика на София е изключително слаба.
Карлови Вари нямат повече извори от София, но първото нещо, което виждате на
сайта на този чешки град, при това на няколко европейски езика, са именно
предлаганите условия за балнеолечение. Около него са навързани и всякакви други
медицински услуги, включително зъболекарски, които процъфтяват в града просто
защото в Карлови Вари идват богати туристи. Обратно - на сайта на София информация
за лечебните води трябва да се търси с лупа.
Въпреки че римските императори много са харесвали лековитите свойства на
изворите в Сердика, сега вече са необходими милиони за създаването и налагането
на тази марка отново. Брайън Елиът, основател и изпълнителен директор на
международната рекламна агенция Strawberry Frog, казва за „Банкеръ”, че за
рекламирането като цяло на дестинацията София и значимостта на нейните минерални
извори трябват "пет милиона евро на година като минимум, а може би и много
повече. Освен това се изисква постоянно усилие в тази посока в продължение на
няколко поредни години". В бюджетите на столицата за 2007 г. и 2008 г. не
може да се намери нито стотинка, заделена за нейния имидж. "София и
България - продължава Елиът - направиха значителен прогрес в последно време, но
ще имат трудната задача да се конкурират с вече добре установени спа
дестинации."
Във всеки случай и управата, и инвеститорите би следвало да са наясно, че
ресурс за реализиране на големи печалби има, но това няма да стане без сериозни
проучвания, добре обмислено и достатъчно мащабно инвестиране, а също и
изключително креативна PR и рекламна политика.
По нашите земи отдавна битува понятието "обществени къпални", като
част от онези екзотични източни традиции, каквито на запад от Будапеща не
съществуват и затова са толкова интересни на живеещите в бленувания клуб на
богатите. Преди няколко години британската информационна агенция "Ройтерс"
направи знаменито парти в София именно в сградата на банята, но не защото
ремонтът там бе приключил или защото сградата със занемарения си вид бе зашеметила
някой поданик на империята. От "Ройтерс" бяха заинтригувани от едно
от малкото наши културни своеобразия, които в Англия никога не са имали. Или
казано с прости думи София може да печели добре и да печели културно. За тази
цел е необходимо да акцентира върху културното си богатство, благоприятния
климат на Витоша, възможностите за развлечения на Панчарево и язовир Искър...
Столицата предлага и много по-интензивен и интересен културен, а и нощен живот
от този, да речем, в Карлови Вари.
"Изглежда, че България може да предложи страхотна оферта" - обобщава
Брайън Елиът. „Не чак толкова отдавна и
Дубай беше повече надежда, отколкото реалност. Но чрез визия и непрекъснати
инвестиции в един по-продължителен етап от време те си осигуриха място на
световната карта - както на тази за туризъм, така и на търговската. Няма
никаква причина София да не може да си извоюва подобно важно място като
истинска дестинация от световна класа."
(Б)
* Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.
manuiloff.com Александър Мануилов, 2008 г.; за лично ползване Alexander Manuiloff, 2008; not for commercial use
- - -
Уважаеми читатели, авторът публикува журналистическите си материали, както и литературните си произведения безплатно за Вас в интернет.
С причините за това решение можете да се запознаете в „Манифесто-то”.
Този сайт се издържа изцяло от дарения. Ако желаете да изразите подкрепата си, моля посетете страницата „Дарения” тук.
- - -
Все още няма въведени коментари.