Образованието замирисва откъм главата
статия, публикувана на 19 юли 2012 г.
[публикувана във в. "Преса"; брой 192; 18 юли 2012 г. ]
Скъпи приятели, които преподавате във висши училища: тази статия по никакъв начин не подлага под съмнение вашия професионализъм. Става въпрос за някои кардинални грешки в системата на образованието, които обществото няма как да разреши без ваше участие. Нека поговорим за тях.
Всяка година, когато оценките от кандидатстудентския изпит по български език и литература се обяват, всички изпищяват защо половината са двойки. Започва сумтене по скъсаната връзка между висше и средно образование.
В същото време университетите у нас никога не са били по-близо до средното от сега.
Завършилите гимназии през 2011 г. са били 62 500, а местата за студенти са 70 200. Вратите на българските висши школа са повече от отворени за всеки зрелостник. Ако не изкараш двойка, си вътре - чакат те. Ако пък се случи средношколецът да се провали веднъж, той може да ползва оценката си от матурата, да отиде на друг изпит, на предварителен изпит или дори на следварителен изпит. Миналата година СУ обяви есенен прием за 600 „незапълнени” (sic!) бройки, като приемаше студенти с оценки поставени от други университети. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през последните десет години (2000 г. - 2011 г.) общият брой на учениците у нас е намалял с 29% (предимно по демографски причини), а за същия период броят на студентите е нарастнал с 15 на сто (предимно по неясни причини).
Какво значение има тогава една двойка?
През 2011 г. 42.6% от младежите на възраст да кандидатстват са влезли в някакъв университет в България. Като се има предвид, че около 20 на сто от техните връстници изобщо не са стигнали до 12-ти клас, а приблизително 10% (Eurostat) отиват да учат в някоя друга страна от ЕС (данните за държавите извън Евросъюза не са достъпни), се оказва, че
делът на онези, които имат право да продължат във висше образование, но не са го направили, клони към едва една пета.
И така - ако случайно имате петима абитуриенти вкъщи – не се безпокойте от слабите оценки: четири от децата Ви със сигурност ще бъдат студенти някъде, а вие подканете петото да се заеме сериозно с футбол или политика – така то има шанс да стане направо доктор.
Само за сравнение – големите университети по света от ранга на Кеймбридж, Принстън и Бъркли (държавно висше училище) приемат едва около 5% от желаещите да учат там. И се гордеят с това.
Елитните избират най-доброто от най-доброто и имат всички шансове да задържат и дори повишат критериите и качеството си, както и да създават наука, а не само да обучават. А нашите университети, отворени за всички без абсолютните двойкаджии, е много вероятно да са се превърнали във второ средно образование и да трябва да оправят празноти, които принципно не им е работа да оправят. Това споделя преподавателка в изключително уважавана специалност от Софийския университет: според нея през последните 25 години нивото дори в нейната катедра е паднало драстично и за съжаление продължава да пада. Старите критерии за високо образование, според нея, в момента са напълно неприложими към новите студенти.
Други преподаватели също изразяват негодувание към сегашната система на държавно финансиране от типа „парите следват студента”. Университетите са принудени да „пълнят” бройки, за да получат що-годе прилично субсидиране. Същото е положението и в училищата – учители се оплакват от директорски забрани да изключват ученици (независимо дали поради слаб успех, лоша дисциплина, или заради системни отсъствия), понеже така парите за училището намаляват. А когато на учителите се отнемат всички възможни мерки за сплашване на тези ученици, които дърпат всички надолу, тогава единственият начин да се влияе е с харизматичност, усет и много знания. Подобни преподаватели обаче са рядкост и не се задържат дълго в основното и средно образование, понеже не са заплатени подобаващо.
По въпроса с парите НСИ отново показва интересни цифри: през 2000 г. публичните и частни средства, влели се в образованието, са били 1.312 млрд. лв., а през 2009 г. сумата е 3.389 млрд. лв. Като се вземе под внимание намалелия брой деца и млади хора, наличните средства на един ученик/студент за този период са се увеличили 3.2 пъти (в текущи цени). Оказва се, за съжаление, че това не е повлияло на качеството на обучението. Според индикаторите на програмата PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
41% от българските ученици на 15 годишна възраст през 2011 г. не са можели да четат.
Това ще рече – да разбират и базово да рефлектират върху писмен текст, така че да използват четивните си умения за натрупване на знания в която и да е област на науката, както и при решаване на практически задачи от ежедневния си живот. Делът на тези млади хора през 2000 г., когато за тях е имало средно три пъти по-малко пари, е бил същият - 40.3% (при средно 20% за ЕС).
Оказва се, че вечното обяснение „няма пари” в случая не работи добре. Очевидно нещо в разпределението и използването на средствата куца. Очевидно методите, по които се опитваме да образоваме, не достигат до младата публика. Ситуацията е действително смразяваща кръвта - нека повторим: 41% от гимназистите не могат да си служат с текст, 20% от техните връстници изобщо не посещават средно училище, а 10-15% заминават в чужбина. Както признава и Александър Кьосев, преподавател в СУ, сега у нас в университетите учат хора, които не са прочели една цяла книга през живота си. Отчасти вината е в огромния процент преподаватели, при които можеш да „минеш”, просто като назубриш лекциите им. А тук вече отиваме към сърцевината на проблема:
образованието в България на всички нива изисква познаване на факти и информация, но не насърчава критическото мислене и любознателността.
Такива са и едни от най-масовите приемни изпити. Този по български език и литература иска от младежите да заучат какви са темите в творчеството на определени автори, да са наизустили няколко цитата и да могат да изграждат що-годе структурирано писание. Дали знаят как действително функционира един конкретен текст, дали могат адекватно да го интерпретират, разпознавайки вътрешните му връзки и скрити структури, подводните камъни и дълбинни нюанси (по метода например на проф. Никола Георгиев) остава напълно неясно. Журналистическият факултет с теми на приемния си изпит от рода на „Българи от ново време” и „Можем ли да оцелеем?” предполага у отговорите обобщения, литературстване и патос, а не критическо мислене. В западни висши училища дават съвсем конкретни задачи, като например: местната управа Х, решава да направи Y и Z по мотивите A и B, а от кандидатите се иска да коментират решението, като използват познанието си за контекста и логически проследят възможните причинно-следствените връзки. Конкретно, практическо, смислено. Защото подготвя хора, които ще мислят, а няма да преписват прес-съобщенията от Министерски съвет.
Дали има светлина в тунела?
Опитът на British Council в лицето на Любов Костова с Famelab и Софийския фестивал на науката показва интересни резултати: науката може да бъде представена толкова интересно и увлекателно, че да запали и най-малките. За тийнейджърите пък има начин познанието да стане секси и шик. Хората показват как. Учебниците за основно и средно образование биха могли да се лишат от прекаленото теоретизиране (особено по теми твърде далеч от съвременния живот) и да се съсредоточат върху неща, които грабват въображението. Да се съсредоточат върху начина, по който поднасят информацията за малките. Учителите биха могли да са заплатени по-добре за сметка например на новите коли на Парламента и Правителството, нали? Или не може?
А биха ли могли университетите да излезнат от розовите кули, в които често се затварят, да видят, че именно те подготвят учителите в предходните образователни степени и да престанат да се извиняват с „похабения човешки материал”, който идва при тях под формата на кандидат-студенти?
Нито един от преподавателите, с които говорих, не можа да ми опише дори бегло какъв диалог тече в момента между университета му и Министерство на образованието. А в същото време всички изразиха лично предпочитание да работят с по-малко на брой, но по-мотивирани студенти, отколкото с големи групи хора, които не знаят защо са в университета. Може би, уважаеми колеги, бихте могли да съобщите това на експертите от Министерството по категоричен и концептуален начин? Защото, ако в един момент се окаже, че човек, който не е прочел цяла книга през живота си, учи собственото ви дете на четмо и писмо, тогава наистина „Яворов ще се самоубие два пъти”, както пише в една кандидатстудентска разработка от тази година.
Но в този случай ще сте виновни също и Вие, заради инертността си извън прекия научен живот. А също и защото все още не сме ви виждали да действате като общност, загрижена по някакъв начин за изтерзаното ни общество, което въпреки всичко ви издържа. На спасителната самодоволна поза, че сте представители на „елитна” катедра или „елитен” университет и нищо извън науката не е задължително да ви интересува, вече не вярват и собствените ви деца. Те категорично заявяват, че предпочитат да учат зад граница.
Нека най-накрая си го признаем: никой не може да е елитен, ако не успява да мисли в мащаб и перспектива.
Александър Мануилов
- - -
Уважаеми читатели, авторът публикува журналистическите си материали, както и литературните си произведения безплатно за Вас в интернет.
С причините за това решение можете да се запознаете в „Манифесто-то”.
Този сайт се издържа изцяло от дарения. Ако желаете да изразите подкрепата си, моля посетете страницата „Дарения” тук.
- - -
Брой коментари: 1
web:
12:43:00